ДАЛЕЧНОСТ
Часовникът отмерва муден час,
лицето огледалото напуска
с отровни щрихи.
И саван се спуска
пред погледа,
за да покрие нас.
Небето с непокварена печал
ни гледа през прозореца тревожно.
Животът ли? – въобще не ми е жал,
защото да си жив е невъзможно.
Свят, своя призрак виж! Каква цена!
Не говори, че друг те е измислил.
В реката слънце плува – светлина,
пробягваща с отблясъци златисти.
Свят, изпълзял по камъка студен,
шегите зли не бяха твоя същност.
Не ме е страх от теб и знам, че мен
все ще попиташ, рано или късно.
Разкъсаната плът е с този цвят,
с какъвто цвят е нарът. Цяла вечност
водата, дето мие се Пилат,
разрежда силно цветовете вечер.
© Людмила Рублеуская
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2001, № 11 (24)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.
| Далі |
| З гадзіньніка цячэ павольна час. Твар у люстэрку набывае рысы Паганскіх стодаў. Столь, як саван, вісьне Перад вачыма і хавае нас. А неба, як нявіннае дзіця, Глядзіць праз шыбы лялечна-прыгожа. І мне амаль што не шкада жыцьця, Але шкада таго, хто жыць ня можа. Глядзіся, сьвет, у здань сваю, у цень, І не кажы, што ўсё мастак прыдумаў. Дзе сонца праплывае па вадзе, Там лётаюць смуглявыя красуні. Сьвет! Ты ня ўмееш над сабой пакпіць, І, як сьлімак, твой час паўзе па камні. І мастакоў, што не баяцца жыць, Ты запрашаеш позна альбо рана. Разрэзанае мяса ці гранат Аднолькавага колеру для вечных. Вада, якою рукі мыў Пілат, Іх фарбы разбаўляе кожны вечар. |